Как си, мамо? (2017)

Как си, мамо? Как я караш?
Там добре ли е, кажи?
Има ли интриги, завист,
има ли коварство и лъжи?
Има ли красиви песни,
има ли добро и зло?
Всичко ли е толкова лесно,
или пак си е тегло?
Виждаш ли ни тук, не зная,
знаеш ли какво се случва с нас?
Искам някак да те стигна,
да съм с теб, поне за час.
Да ти кажа и разкажа,
кой, защо и как.
И звука на твоите думи,
аз да чуя, мамо, пак.
Да усетя топлината
от горящото сърце.
И да знам, че там, където
Някъде си ти, далеч,
има само светли мисли,
има само красота.
Има само хармонични
ноти, краски и дела.
Как си, мамо? Как я караш?
Аз се питам ден след ден.
А гласът ми пак отеква,
плах, самотен и смутен.

Времето застана между нас (2000)

Времето застана между нас.
Изпречи се като безплътен призрак,
невидимо надвиснал от писмата,
слепнали от охладняла страст.
Започна със безбройните капризи
да носи неусетно и заплаха.

Мислех - любовта ще издържи,
и ще надвие неговата сила,
и ще му смачка доводите тъпи.
Любовта обаче се сниши.
И както тихо бе се спотаила,
аз без да искам на врата й стъпих.

22.12.2000

Ужасът на мойто ежедневие (1999)

Ти си ужасът на мойто ежедневие,
моята безсилна тъпота,
споменът на потрошеното доверие,
споменът на скършена мечта.

Ти си въгленчето малко, непослушно,
пламнало след потушен пожар.
Ти си практика, доказана научно,
но в реалността един фалстарт.

Ти си избликът на моята омраза,
агресивност в чистия й вид.
Смръщено лице и поглед неприязнен
и един юмрук, от злоба свит.

Ти си грозен, глупав и така противен,
че отблъскваш всеки порив в мен
за един живот, по-малко агресивен,
за спокоен, слънчев ден.

И дори не си противно безразличен,
мразя те с онази луда страст,
със която някога дори обичах,
страст могъща, но останала без глас.

07.06.2000

А имаше време... (2001)

А имаше време, когато мечтаех,
и кули издигах, дори си представях,
че двамата с тебе там нейде живеем
в далечното приказно царство,
наречено щастие, радост, утеха.

А имаше време, когато си мислех,
че ти ме обичаш, че аз те обичам,
че вятърът пее, в косите се рее,
че слънцето винаги с нас ще се смее
и черният облак ще бяга далече.

А ето отново стоя аз на прага,
разхвърляна, взряна в простора,
очите - изсъхнали, вече безизразни.
И знам, че избяга, че вече те няма,
мечтите ми тръпнат настъпани.

И нямаше време със теб да погледнем,
във тях да се вкопчим, през тях да прогледнем,
да грабнем мига, да го вземем заложник.
И само един некадърен художник
напръска набързо в нас шарени багри.

Имало едно време... и принц, и принцеса,
и тяхното царство във тайнство далечно.
Но злата магьосница тях ги обрече.
И тя бе нещастна, и той бе безвластен,
и те се простиха със късното щастие....

Дали (2005)

Дали съм влюбена във теб?
О, не, аз просто взирам се в тълпата
В очакване на твоите очи
На твоята усмивка
И търся ги сред пътниците запъхтени,
По улиците заледени.




Дали съм влюбена във теб?
О, не, аз просто тихичко заспивам
Със спомена за миналия ден
И с бъдещи надежди
За срещите и мигове, в които заедно
Ще търсим своя огън съвършен.


Дали съм влюбена във теб?
Не, не, когато името ти произнасям,
и цяла ме изпълва светлина
и блясък неуморен,
не е защото мислите ми се отнасят
към сънищата непокорни.


Дали съм влюбена във теб?
Не знам, но някой ден, когато зърна
У теб да пламне същата искра
Аз ще я сграбча здраво.
И всички демони срещу да се обърнат,
Не ще ме спрат да я държа.

Опитах (2005)

Опитах

Опитах да летя с крилете
На буйната и неразумна младост
Опитах да строя в небето
Дворци от неразкрита радост
Във слънчеви полета.
Опитах.
Паднах.



Опитах сивотата ежедневна
С боички и пастел да оцветя.
Сърцата хорски да прогледнат
Отвъд шамара на деня.
А те изтриха злобно
Моята картина.
Опитах.
Не успях.


Опитах вълците свирепи
С нежност и любов да покоря
И разтрепераната си подкрепа
В ранената им болка да даря.
Безмилостната челюст стегна
Протегнатата ми ръка.
Опитах.
И кървях.


Опитах.
Падах, ставах, спъвах се отново,
Стремях се към далечни върхове.
Мразиха ме, влачиха ме във окови,
Изтръгваха кървящото сърце.
А аз все така им се усмихвах
През разложената си душа.
И докато злобно ме убиваха
Аз исках пак да променя света....














12.02.2005г.


София