Showing posts with label стихове. Show all posts
Showing posts with label стихове. Show all posts

Thursday, March 2, 2017

Как си, мамо? (2017)


Как си, мамо? Как я караш?
Там добре ли е, кажи?
Има ли интриги, завист,
има ли коварство и лъжи?
Има ли красиви песни,
има ли добро и зло?
Всичко ли е толкова лесно,
или пак си е тегло?
Виждаш ли ни тук, не зная,
знаеш ли какво се случва с нас?
Искам някак да те стигна,
да съм с теб, поне за час.
Да ти кажа и разкажа,
кой, защо и как.
И звука на твоите думи,
аз да чуя, мамо, пак.
Да усетя топлината
от горящото сърце.
И да знам, че там, където
Някъде си ти, далеч,
има само светли мисли,
има само красота.
Има само хармонични
ноти, краски и дела.
Как си, мамо? Как я караш?
Аз се питам ден след ден.
А гласът ми пак отеква,
плах, самотен и смутен.

Monday, March 16, 2015

Дали (2005)





Дали съм влюбена във теб?
О, не, аз просто взирам се в тълпата
В очакване на твоите очи
На твоята усмивка
И търся ги сред пътниците запъхтени,
По улиците заледени.




Дали съм влюбена във теб?
О, не, аз просто тихичко заспивам
Със спомена за миналия ден
И с бъдещи надежди
За срещите и мигове, в които заедно
Ще търсим своя огън съвършен.


Дали съм влюбена във теб?
Не, не, когато името ти произнасям,
и цяла ме изпълва светлина
и блясък неуморен,
не е защото мислите ми се отнасят
към сънищата непокорни.


Дали съм влюбена във теб?
Не знам, но някой ден, когато зърна
У теб да пламне същата искра
Аз ще я сграбча здраво.
И всички демони срещу да се обърнат,
Не ще ме спрат да я държа.

Опитах (2005)





Опитах




Опитах да летя с крилете
На буйната и неразумна младост
Опитах да строя в небето
Дворци от неразкрита радост
Във слънчеви полета.
Опитах.
Паднах.



Опитах сивотата ежедневна
С боички и пастел да оцветя.
Сърцата хорски да прогледнат
Отвъд шамара на деня.
А те изтриха злобно
Моята картина.
Опитах.
Не успях.


Опитах вълците свирепи
С нежност и любов да покоря
И разтрепераната си подкрепа
В ранената им болка да даря.
Безмилостната челюст стегна
Протегнатата ми ръка.
Опитах.
И кървях.


Опитах.
Падах, ставах, спъвах се отново,
Стремях се към далечни върхове.
Мразиха ме, влачиха ме във окови,
Изтръгваха кървящото сърце.
А аз все така им се усмихвах
През разложената си душа.
И докато злобно ме убиваха
Аз исках пак да променя света....














12.02.2005г.


София