Времето застана между нас (2000)

Времето застана между нас.
Изпречи се като безплътен призрак,
невидимо надвиснал от писмата,
слепнали от охладняла страст.
Започна със безбройните капризи
да носи неусетно и заплаха.

Мислех - любовта ще издържи,
и ще надвие неговата сила,
и ще му смачка доводите тъпи.
Любовта обаче се сниши.
И както тихо бе се спотаила,
аз без да искам на врата й стъпих.

22.12.2000

Ужасът на мойто ежедневие (1999)

Ти си ужасът на мойто ежедневие,
моята безсилна тъпота,
споменът на потрошеното доверие,
споменът на скършена мечта.

Ти си въгленчето малко, непослушно,
пламнало след потушен пожар.
Ти си практика, доказана научно,
но в реалността един фалстарт.

Ти си избликът на моята омраза,
агресивност в чистия й вид.
Смръщено лице и поглед неприязнен
и един юмрук, от злоба свит.

Ти си грозен, глупав и така противен,
че отблъскваш всеки порив в мен
за един живот, по-малко агресивен,
за спокоен, слънчев ден.

И дори не си противно безразличен,
мразя те с онази луда страст,
със която някога дори обичах,
страст могъща, но останала без глас.

07.06.2000

А имаше време... (2001)

А имаше време, когато мечтаех,
и кули издигах, дори си представях,
че двамата с тебе там нейде живеем
в далечното приказно царство,
наречено щастие, радост, утеха.

А имаше време, когато си мислех,
че ти ме обичаш, че аз те обичам,
че вятърът пее, в косите се рее,
че слънцето винаги с нас ще се смее
и черният облак ще бяга далече.

А ето отново стоя аз на прага,
разхвърляна, взряна в простора,
очите - изсъхнали, вече безизразни.
И знам, че избяга, че вече те няма,
мечтите ми тръпнат настъпани.

И нямаше време със теб да погледнем,
във тях да се вкопчим, през тях да прогледнем,
да грабнем мига, да го вземем заложник.
И само един некадърен художник
напръска набързо в нас шарени багри.

Имало едно време... и принц, и принцеса,
и тяхното царство във тайнство далечно.
Но злата магьосница тях ги обрече.
И тя бе нещастна, и той бе безвластен,
и те се простиха със късното щастие....