А имаше време... (2001)

А имаше време, когато мечтаех,
и кули издигах, дори си представях,
че двамата с тебе там нейде живеем
в далечното приказно царство,
наречено щастие, радост, утеха.

А имаше време, когато си мислех,
че ти ме обичаш, че аз те обичам,
че вятърът пее, в косите се рее,
че слънцето винаги с нас ще се смее
и черният облак ще бяга далече.

А ето отново стоя аз на прага,
разхвърляна, взряна в простора,
очите - изсъхнали, вече безизразни.
И знам, че избяга, че вече те няма,
мечтите ми тръпнат настъпани.

И нямаше време със теб да погледнем,
във тях да се вкопчим, през тях да прогледнем,
да грабнем мига, да го вземем заложник.
И само един некадърен художник
напръска набързо в нас шарени багри.

Имало едно време... и принц, и принцеса,
и тяхното царство във тайнство далечно.
Но злата магьосница тях ги обрече.
И тя бе нещастна, и той бе безвластен,
и те се простиха със късното щастие....