Опитах (2005)

Опитах

Опитах да летя с крилете
На буйната и неразумна младост
Опитах да строя в небето
Дворци от неразкрита радост
Във слънчеви полета.
Опитах.
Паднах.



Опитах сивотата ежедневна
С боички и пастел да оцветя.
Сърцата хорски да прогледнат
Отвъд шамара на деня.
А те изтриха злобно
Моята картина.
Опитах.
Не успях.


Опитах вълците свирепи
С нежност и любов да покоря
И разтрепераната си подкрепа
В ранената им болка да даря.
Безмилостната челюст стегна
Протегнатата ми ръка.
Опитах.
И кървях.


Опитах.
Падах, ставах, спъвах се отново,
Стремях се към далечни върхове.
Мразиха ме, влачиха ме във окови,
Изтръгваха кървящото сърце.
А аз все така им се усмихвах
През разложената си душа.
И докато злобно ме убиваха
Аз исках пак да променя света....














12.02.2005г.


София