Намери онази част,
която в мен трепти, гори ме
и хвърля искри от злокобна мъст
в своята бездънна паст.
Натъпчи я, зарови я с пръст.
Издери очите ми, не искам
да виждам, както досега.
Не искам никого аз да потискам,
да притискам, да изстисквам
последни капчици на любовта
и себе си с тях да поя.
Искам нещо чисто,
нещо ново, бистро,
пък дори далеч от моите ръце.
Нека съм наказано дете.
Нека сълзи мокрят моето лице -
Измъчвай ме, потъпквай ме,
излей мъстта на цели векове,
на цели светове.
А после... о, после!
Дали ще блесне
отново чудното сияние?
И ще ме стресне
след преживените терзания?
Измъчена, изтупана
от всяка пошлост, мръсотия,
със чистите зеници да прогледна,
да се изправя, преродена
и тихичко да се облегна
на твоите гърди,
във твоите обятия
и през пречистени сълзи
да пламне любовта ни.
Святата.
No comments:
Post a Comment