Болката (2000)

Болката, изглежда, никога не ще си тръгне.
Кара ме очи да свеждам,
всичко топло в мен изтръгва.
И остава пустота.

Пуста съм, изсъхнала,
прашна, тъжна, почерняла.
Песента ми е заглъхнала,
станала е апатично-вяла.
В спомена сама.

Станала е част от мен.
Очите ми – глупашки взряни,
пръстите се чупят неспокойно.
Косата ми – небрежно разпиляна,
тялото – приведено нестройно.


А ти си в нея.
И вечно ще те нося в мен,
да ми напомняш мигове изгубени,
през блясъка на дните влюбени,
за любовта ми,
за едно опиянение,
за горестта ни,
за безумно заблуждение,
за болката и радостта от спомена,
за всичките сълзи проронени,
за глупостта, с която
убиваме, а после търсим
виновник непонятен
извън душите мръсни.


Болката е в мен. И аз съм в нея.


И тя е в теб. И ти си в болката.


И ти си в мен.