Пролетта е тук отново,
радва с пъстри цветове.
А денят ти мъничко суров е,
с мъничко от зимното небе.
Искам да ти дам букета,
който тихо в мислите събрах.
Стисках и зюмбюли, и лалета,
докато към тебе полетят.
Виждаш ли? Усещаш ли ги
как на твоя ден цъфтят?
Как из спомените нежно шета
животворният им аромат?
Аз не знам, но красотата
пак е тук, навсякъде и с нас.
Аз не знам, но споменът, мечтата
шепнат светещо със твоя глас.
No comments:
Post a Comment