Тежестта и
болката в сърцето
не искат и
не искат са си тръгнат.
И виновна
чувствам се задето
не мога силата
им да изтръгна.
Виновна съм,
задето
когато можех
да говоря, аз мълчах.
Когато можех
да прегръщам,
бягах.
И се срамувах.
И се дразнех.
От какво?
А сега,
представяш ли си, лицемерно
аз скърбя,
че не ти казах.
Не казах, не
показах, че съм част от теб.
Че ти си част
от мен.
И тази връзка
никога не ще изчезне.
Но на кого
му пука?
Искам пак да
те прегръщам.
А ме е страх.
Ужасно ме е страх.
Искам някак
времето да връщам.
А ме е страх.
Ужасно ме е страх.
И споменът
ме разтреперва.
И подреденият
ми свят изчезва.
Крепящ се на
една-едничка тънка нишка,
измислена и
крехка, като книжка,
която вятърът
понася в своя танц.
А аз ще сглабям
пак мечти от прах...
